Белият лист е като безкрайно снежно поле. После върху него пада светлина. Започва Сътворението на Александър Телалим. Тайнството увлича вихрено сенките и ги прогонва надалеч. Слънчогледи избухват в пламъци,  шеметни фойерверки разпръскват пустинния Космос, Икар е достигнал Слънцето.

Светлината докосва нощта с цвят на ириси и обсипва със златни капки нежност двама влюбени. Приел Светлината за факел на Живота, Телалим възвисява любовта до нейна спътница. Със светостта на ореол, с невинната прозрачност на витраж или ефирността на муза, любовта разкрива най - дълбоката същност на твореца.

Светлината открива пред нас нови, неочаквани светове в платната на Телалим. Тя е неговия подпис, неговия меч, неговото перо.

Световете на Телалим ни карат да търсим светлината в себе си.

26.10.2014
Албена Айладънова
Галерия за изкуство и чай ТЕА АЛБА